|
|
|
Трябва ли да има стандарт?
1. Да, дори ако стандартът не е най-удачният. По-добре лош стандарт, отколкото сегашната анархия.
2. Да, ако стандартът е добър и удобен за работа.
3. Не, нека всеки си пише, както си иска.
4. Друго мнение:
Как да се нарича записването на български текст с латински букви?
1. Латиница.
2. Методиевица (от Методий, аналогично на кирилицата от Кирил, това име се е наложило в някои среди.)
3. Транслитерация от кирилица на латиница (това име описва доста точно същността, макар да е малко дълго).
4. Кодиране на кирилицата на латиница.
5. Да не се въвежда име.
6. Друго предложение:
Трябва ли да се знае кои са авторите на стандарта за транслитерация?
1. Да.
2. Не, по-добре е той да е колективен труд на много хора и никой да не може да претендира за авторство, защото стандарт може
да се определи по много начини и ако всеки държи на своя вариант, то никога няма да се стигне до съгласие.
3. Друго мнение:
Трябва ли транслитерираният текст да може да се чете от човек, който не знае български? Тоест дали за кодирането
на български текст на латиница да използваме същия стандарт, който е приет за транслитерирането на имена и географски названия, или да имаме втори
отделен стандарт, който да е понятен само на хора, владеещи български?
Стандарт за транслитерация на
имена (в личните карти и паспортите) вече е приет и това е схемата, дадена в Постановление на МС 61/02.04.1999 и 10/11.02.2000.
Тя е отразена в следващата таблица:
| а - a | е - e | к - k | п - p | ф - f | щ - sht |
| б - b | ж - zh | л - l | р - r | х - h | ъ - a |
| в - v | з - z | м - m | с - s | ц - ts | ь - y |
| г - g | и - i | н - n | т - t | ч - ch | ю - yu |
| д - d | й - y | о - o | у - u | ш - sh | я - ya |
1. Трябва да има един стандарт както за транслитериране на имена, така и за кодиране на български на латиница, за да не се налага на хората да учат два стандарта и за да могат чужденците да прочетат написаното, макар и да не разбират смисъла му.
2. Не, по-добре е кодирането да е различно, защото транслитерацията за документи не отговаря на изискването за обратимост и освен това краткостта не е достатъчна.
3. Друго мнение:
Дали да се търси най-доброто кодиране или да се направи компромис с наложилата се практика?
1. Да се търси най-доброто - по-добре изцяло нова дреха, отколкото закърпена стара.
2. Да се направи компромис, защото хората имат вече наложени навици, които ще е трудно да се променят съществено.
3. Друго мнение:
Кой език да бъде избран за база при определянето на стандарта? Например буквата В се пише като W в немския и като V
в английския. Също така Й се пише като J в славянските езици, които използват латиница, и като Y в английския.
1. Английски.
2. Немски.
3. Френски.
4. Славянските езици, които използват латиница.
5. Друг език или друго мнение:
Дали трябва да се съобразим с наложилата се фонетичната подредба на клавиатурата или да
се опитаме да въведем леки корекции във фонетичната подредба, за да може тя да съответства на стандарта?
1. Да се съобразим, защото хората са свикнали с тази подредба и евентуални промени трудно ще се наложат.
2. Да направим леки промени, за да може буквите на кирилица да се намират на същите клавиши, на които са кодиращите ги
букви на латиница. Освен това наложилата се фонетична подредба не е много добра, защото в нея има странни решения като това Ж
да е на клавиша V, а Ъ да е на клавиша Y.
3. Друго мнение:
Дали кодирането трябва да е обратимо, т. е. след като автоматично се декодира предварително кодиран текст, да се получи същото, от което сме тръгнали?
1. Да, трябва да е обратимо за текстове без правописни грешки.
2. Да, трябва да е обратимо за всички текстове, дори и ако са с правописни грешки.
3. Не е нужно да е обратимо. Нека думи като "сам" и "съм" се кодират по еднакъв начин като "sam" и читателят да преценява коя е думата в зависимост от контекста.
4. Друго предложение:
Дали декодирането трябва да е лесно (както за човек, така и за компютър), т. е. да няма голям брой изключения?
1. Да, защото четенето е вид декодиране, а то трябва да е лесно. Не е зле и компютърните програми, които декодират, да не са прекалено сложни, защото така вероятността да съдържат грешки е по-малка.
2. Не, компютрите няма какво да ги мислим, а хората са способни да декодират дори и неща, непосилни за компютър.
3. Друго мнение:
Дали да се търси кодиране, което води до по-кратки кодирани текстове, т. е. по-малко двойни и тройни букви като sh и sht?
1. Да е по-кратко, защото хората са мързеливи и няма да искат да използват по-дългото кодиране.
2. Не, дължината на кодирания текст не е от особено значение.
3. Друго мнение:
Какво бихте приели, за да се постигне обратимост и краткост на кодирането? (възможен е повече от един отговор)
1. За целта хубаво е да се използват всичките 26 букви на латиницата.
2. Добре е буквите Ш и Ч да се кодират с индивидуални знаци вместо
с комбинации от две букви. Това би улеснило и четенето (т. е. декодирането), защото Sh може да се декодира като Ш
и като СХ (например думата схема може да се прочете като шема, разбира се четящият
ще се усети и ще се коригира, но това ще забави четенето).
3. Всички букви от кирилицата да си имат съответна кодираща буква на латиница, с изключение на двойните (Ю,
Я и Щ) и на Ь (ер малък).
4. Друго предложение:
Дали да се използват цифри за кодиране на букви?
1. Да, защото така записът може да стане по-кратък.
2. Не, защото няма малка и голяма цифра, а има малка и голяма буква. Също така, ще има проблеми с думите, в които участват
цифри, като Протон4 или Меридиан66 (такива думи могат да се използват като търговски марки).
3. Друго мнение:
Дали да се използват диакритични знаци? Тоест букви с човки и точки като: Â, Ü, Õ.
1. Да, защото буквите в латиницата не стигат, за да се кодират всички букви на кирилицата.
2. Не, защото хората кодират български текст на латиница главно защото не разполагат с клавиатура за кирилица. Ако в кодирането
има диакритични знаци, то проблемът ще си остане, защото тези символи също няма да ги има на клавиатурата.
3. Друго мнение:
Дали кодирането да позволява в кодирания текст на кирилица да има думи на латиница, без това да пречи на декодирането?
1. Да, защото в противен случай изречението "Купих си GSM" ще се превърне в "Купих си ГСМ", след като е кодирано и декодирано.
2. Не, щом текстът е на кирилица, не е редно да включва думи на латиница.
3. Друго мнение:
Кодирането на кои букви не се поставя под въпрос?
1. Буквите от следната таблица:
| А - A | Д - D | К - K | О - O | Т - T |
| Б - B | Е - E | Л - L | П - P | У - U |
| В - V | З - Z | М - M | Р - R | Ф - F |
| Г - G | И - I | Н - N | С - S | Х - H |
Как да се кодира Ж ?
1. Като Zh.
2. Като J.
3. Друг вариант:
Как да се кодира Ц ?
1. Като Ts.
2. Като C, както е при славянските езици, които използват латиница.
3. Друг вариант:
Как да се кодира Й ?
1. Като J.
2. Като Y.
3. Като I, макар че така няма да може да се различи от И.
4. Друг вариант:
Как да се кодира Ъ ?
1. Като A, макар че така няма да може да се различи от А.
2. Като U, макар че така няма да може да се различи от У.
3. Като Y, защото така е в сега използваната фонетична подредба.
4. Като X.
5. Като @.
6. Друг вариант:
Как да се кодират ч и ш ?
1. Като ch и sh.
2. Като 4 и 6.
3. Като q и w, заради леката графична прилика.
4. Друг вариант:
Как да се кодира Ь ?
1. Както се кодира Й. Да се разбира дали е Ь или Й на базата на правописните правила.
2. Друг вариант:
Как да се кодират двойните букви Щ, Ю и Я ?
1. Както се кодират ШТ, ЙУ и ЙА. Да се разбира дали е ШТ
или Щ на базата на правописните правила (аналогично за Ю и Я).
2. Друг вариант:
Трябва ли фонетичната подредба да е държавен стандарт заедно с БДС?
1. Не, нека държавният стандарт да остане само един, както е било досега.
2. Да, защото така фонетичната подредба ще бъде поддържана навсякъде и българите в чужбина ще могат да я ползват, без да
търсят допълнителни програми. Сега те разполагат само с БДС и срещат трудности с клавиатури, на които кирилицата не е изписана.
3. Друго мнение:
Трябва ли фонетичната подредба да се приеме за държавен стандарт в сегашния си вариант (който е наложен от фирмата Datecs и е повлиян от
немския език) или да се направят разумни изменения като това, В да е на клавиша V вместо на W?
1. Да остане същата, защото хората са свикнали с тази подредба и я приемат заедно с малките й несъвършенства.
2. Малки разумни изменения са допустими.
3. Трябва да се направи най-доброто, дори и измененията да са големи.
4. Друго мнение:
Трябва ли буквата И ударено да се включи във фонетичната подредба? (възможен е повече от един отговор)
1. Не, защото се ползва рядко и може да се замени с Й.
2. Да, поне малкото И ударено трябва да се включи.
3. Да, както е с Ь и малкото, и голямото И ударено трябва да се включат, макар голямото да се използва само при писане на заглавия.
4. Дори трябва да се добави и към подредбата БДС.
5. Друго мнение:
Трябва ли буквата И ударено да се включи в ASCII таблицата, за да може да се използва в обикновени текстови файлове (т. е. такива, които не са Unicode)?
1. Не, защото се ползва рядко и може да се замени с Й.
2. Да, поне малкото И ударено трябва да се включи.
3. Да, и малкото, и голямото И ударено трябва да се включат.
4. Друго мнение:
Трябва ли буквата И ударено да се включи в кирилизираните шрифтовете, използвани в България?
1. Не, защото се ползва рядко и може да се замени с Й.
2. Да, желателно е.
3. Да, задължително е.
4. Друго мнение:
Трябва ли стандартът за транслитерация да се изучава в училище?
1. Не, децата и без това учат достатъчно глупости.
2. Да, добре е да се отдели един час по български или по математика, за да се покажат на децата двата стандарта - този за
писане на имена и географски понятия и този за кодиране на български текст на латиница.
3. Друго мнение:
Какво мислите за предложения за обсъждане вариант на кодиране?
1. Много е зле, не може да се използва дори като вариант за обсъждане.
2. Има известни основания, но за да се приеме, трябва да се направят сериозни промени.
3. Вариантът е добър и може да се приеме като стандарт, но с леки промени.
4. Вариантът е добър и може да се приеме, макар аз да имам предпочитания към друг вариант.
5. Супер е, може да се приеме директно без никакви промени.
6. Друго мнение:
Ако се приеме стандарт, който вие одобрявате, то как бихте помогнали за налагането му? (възможен е повече от един отговор)
1. Като се подпиша под стандарта като един от авторите му (подписалите стандарта ще бъдат наредени по азбучен ред, без значение кой пръв е подписал и кой колко е допринесъл).
2. Като го използвам в личната си кореспонденция, когато ми се налага да пиша на латиница.
3. Като убеждавам хората, които са около мен, да го използват.
4. Друг начин:
Заключение: